За книгата: 2002 / Александър Борисович Голденвайзер (1875–1961), народен артист на СССР, доктор по история на изкуството, пианист и композитор, повече от 50 години (от 1906 г.) професор в Московската консерватория През 1896 г. щастлив случай довежда друг студент А. Б. Голденвайзер в къщата на Л. Н. Толстой. Толстой се отнасяше с голямо доверие към талантливия пианист и често отваряше душата си, споделяйки своите мисли, чувства, преживявания, понякога от интимен характер. Той знаеше, че Голденвайзер го обича с искрена, пламенна любов, че на него може да се разчита като на предан приятел. Книгата, уникална по продължителността на създаването си, учудва - като самия Толстой - със своето многообразие и дори пъстрота: значимите преценки на Толстой за. най-острите социални, литературни и философски въпроси съжителстват със забавни дреболии от ежедневието, ярки характеристики на различни посетители на Ясна поляна и диви кавги между съпругата на София Андреевна и дъщерята Александра Львовна „Записах главно думите на Лев Николаевич и отчасти събитията от личния му живот, опитвайки се да избегна избирането само на това, което ми се струваше, от една или друга гледна точка, значимо или интересно, и без да се интересувам от какъвто и да е план или дори от съгласуваността на отделните записи помежду си.” Текстът е отпечатано изцяло според първото издание в два тома на Комитета за подпомагане на гладуването на Л. Н. Толстой: Москва, „Кооперативно издателство“ и издателство „Гласът на Толстой“, 1922 г., с включване директно в текста (в скоби) на обясненията на автора от коментарите му към тази публикация; част от бележките от изданието от 1922 г. са възстановени от еднотомното издание на „Худлит” от 1959 г. (с изключение на записите за 1910 г., тъй като тогава не са преиздавани)